Историята на Ангелина, която избра да се завърни в България, за да сбъдва мечтите си..
А сега за усещанията ми от Трети Март...
Пропаганда! Чувам тази дума и в главата ми нахлуват хиляди, десетки хиляди усещания, емоции и реакции. Една обикновена дума. Тежестта на думитесякаш се увеличава с честотата и начина, по който се използват те ежедневно. Увеличава се и с преживяванията, които имаме с тези думи. Сякаш предисвръх достъпните технологични изобретения, които уж ни помагат да общуваме, имаше повече тишина. Дори и да искахме да кажем нещо, да изразим себеси, това беше възможно единствено лично. И това ни даваше време да преживеем емоциите си вътрешно, да си поговорим сами на себе си, да се успокоимсами, да нямаме нужда от постоянни външни стимули да провокират определено поведение в нас. Тишината прави това с човек. Дава му шанс да преминепрез себе си. Самостоятелно. И така да порасне. Сега в момента думите и емоциите ни са като бодли на таралеж и при най-малкия контакт с нещо, което нисмущава, сме готови да се свием на топка и да бодем. С думи. С емоции. С реакции. С какъвто и да е инструментариум, за да подчиним обекта, който успявада ни уязви. И докато преди имахме повече търпение към този процес, сега това търпение отсъства. На негово място има бодли. Днес е 3ти Март и колкото и да ни се иска да усетим истински чистите емоции на патриотизъм и обич към родината, те са покрити под толкова много слоевеогорчение, разочарование, агресия, злоба, твърдост, отчаяние. Нормално е. И не е. Нормално от гледна точка на това, че сме хора и последните две годинидойдоха в повече на всички ни. Последните две години останахме насаме със себе си, но не в тишина, а приковани към дистанционното общуване. И вместо даимаме време за растеж, ние увеличихме интензитета на подобен тип общуване. И това създаде много повече шум във всеки един от нас. Не е нормално,защото не сме се научили да оставяме информационния поток настрана и просто да се насладим на момента на обич. Този момент е като вратичка, която сеотваря и пуска глътка въздух. И вместо да спрем и да вдишаме този въздух, ние продължаваме да търсим причините за липсата на въздух през останалотовреме. Фокусът ни просто е там.
Трети Март за мен е онази вратичка въздух, в която предпочитам да дишам вместо да търся шума от непрестанното социално токсично бърборене! ТретиМарт е ден, в който допускам да усетя смисъла на това, че съм родена в България и че избирам да живея тук. Трети Март е момент, в който всеобщо имамешанс да усетих и заздравим връзката си с корена. Прекрасен повод е това. И не защото през другите дни не го правим. А защото самият ден има много силензаряд поради силата, която има върху всички нас. Общо! Живях в чужбина доста време. Заминах мъничка и със сигурност имаше по-голям шанс да не се върна да живея в дома си България никога. Но уви, случи сенещо необяснимо. Усещане се зароди, което няма как да се приведе до някаква обикновена категория носталгия. Нямаше какво толкова да ми липсва тук, небях градила нищо, бях свикнала да съм далеч от роднините, навън имах много по-добро професионално и финансово развитие. Дойдох си и прекарах няколкогодини бидейки „чужденец в дома си“. Все още си я нося тази странност със себе си, защото все още има неща, които не разбирам. Като например ината нахората, само унищожителното поведение, липсата на гъвкавост в мисленето и т.н. (и тук говоря за роднини и близки мои хора). Но се случи друг процес,който ме направи човекът, който съм сега. Осъзнах, че колкото и да не разбирам нещо, колкото и да не приемам някого, има друго нещо, което ме държи принего. Обичам го този човек или онзи човек, не защото си избирам да е така, а защото просто е така. Тази необяснимост и неизмеримост за мен е истинносттана нещата. И усещам това и към България. Има толкова много неща, които смятам, че могат да се подобрят и за които работя всеки ден. Толкова многонеща, които ме нервират, вбесяват, отчайват. Но едно нещо стои постоянно. И то е силната връзка с духа на България, въпреки всичко. Непоклатима,неразрушима връзка. Любов. И затова намерих начин да дишам всеки ден по малко. Начин, с който да се докосвам до тази неразрушима връзка всеки ден по малко. Да усещам себе сипосредством България всеки ден. По малко. Но достатъчно. Тази вратичка въздух за мен е проектът Кукер. Кукер е много труден за дефиниция. Не е нещо,което мога да опиша с две думи. Основните ни дейности са две – билки и сувенири. Но в сърцевината има толкова много повече от това.
Билките са вълшебни растения и посредством Кукер имам шанс да ги предлагам на хора, извън България. Самият символ на билките и благородното имсъществуване ме изпълва всеки ден. Четейки за тях, разнищвайки начина, по който действат на тялото, лечението на духа, близостта до земята, всичко е единпостоянен изпълващ мен процес. И съм толкова благодарна, че чрез своите умения им давам възможност да стигнат до други нации, други култури.
Сувенирите са ежедневният ми контакт с българската култура и лично творчество. Това е моят начин да усещам корена си. Това е моят начин да предамусещането си за себе си като българка. Може да не влиза в рамката на традиционното за хората усещане, но това прави ли ме по-малко българка? Не смятам,че трябва да има скала, с която да се измерва любовта, защото това не е количествена единица. Всичко истинско в живота не може да бъде измеримо, защотое неограничено. За мен. И ежедневният ми допир до усещането ми към България е мястото, от което черпам жизнена сила. Това е сърцевината на Кукер. И на днешния ден – Трети Март – тази сърцевина е по-отворена отвсякога. Това за мен е смисъла на празника ни. Да отворим сърцата си един към друг. Без ненужна пропаганда. А като истински българи. Честит Празник на Всеки, имал търпението да прочете това докрай!