Как носталгията се превърна от най-голямата ми слабост в най-голямата ми сила?
Ангелина Ангелова, създател на Кукер БГ говори за вдъхновението си
Заминах за чужбина на 12г. възраст, в зародиша на осъзнаването ми като индивидуален човек. Заминах за държава на 1000км от дома, когато нямаше мобилни телефони, а услугата на обикновените телефони беше непосилно скъпа. В период, в който единственият начин да комуникираш с близките си пълноценно, бяха писмата.
На 12г. се запознах с онова необяснимо чувство, което до днешен все още пазя в сърцето си – носталгията. Далеч от дома, от всичко познато, в страна, в която никой не говори на твоя език буквално и преносно, се опитваш да осмислиш случващото се.
Носталгията е сила и ако успееш да я осъзнаеш и овладееш, можеш да я превърнеш в своя супер сила. Тя ме прави това, което съм, всеки ден, всеки час, всяка минута. Носталгията е онова изключително силно чувство на липса на дома, на липса на всичко познато, уютно, всичко, което ти създава чувство за покой и мир в душата. Чувство, което не можеш да спреш или заместиш с нищо. Можеш да го заглушиш временно, но то стои в ъгъла и те гледа втренчено. Привързаността към дома е привързаност към най-съкровената част от теб самия.. Към онази част, в която ти си себе си.
Носталгията към България е нещо, което ме е оформило като човек. Чувството да си далеч от дома в толкова ранно-осъзната възраст оставя белег върху възприятията ти. Времена, в които нямаше достъпна моментална връзка, която да запълни малко дупката в душата. Фактът, че я усетих в толкова ранен етап от живота си дълго време определяше вътрешните ми страхове, но както с всяка супер сила – първо изкарва всичките ти страхове на показ, след това поемаш отговорност и се превръщаш в собствения си супергерой.
Носталгията не може да бъде заместена с вещи, моментно заглушена - да, но не и заместена. Липсата те удря дълбоко на място, в което изпитваш най-чистите си емоции. Всеки спомен там е хубав, емоционален, всеки спомен те разчувства, а безсилието от разстоянието те поставя в безизходица. Всеки спомен там е част от твоята, и само твоята лична история.
Прибирайки се в България на 29г. възраст, аз бях същински чужденец. Говорех чужди езици по-добре от българския, манталитетът ми бе коренно различен, търсех логика във всичко нелогично, непрестанно се борех с чувството си за неприиемане. Имаше моменти, в които се чудех защо съм се прибрала и в тези моменти отговорът беше само един – носталгията. Тя заглушаваше всички останали крещящи мисли. Защото тя е по-силна от всичко друго, което главата може да роди като дразнение, неприемане или отхвърляне. Носталгията е чиста любов към дома. Любов към България.
Когато бях навън, носталгията ме правеше слаба. Когато се прибрах у дома, носталгията се превърна в моя сила.
Тази сила определи пътя ми занапред, а уменията ми създадоха формата, под която да вървя пътя си.
Тази сила ми дава неизчерпаема любов към България.
Тази сила ми дава нужното търпение да приемам неуредиците и разликите в манталитета.
Тази сила се превръща в постоянен източник на вдъхновение.
Тази сила дава нов поглед върху всичко. Наивен и чист поглед. Оптимистичен и романтичен поглед.
Поглед, необходим на всеки, за да оцени всяко нещо в България.
Създадох Кукер БГ с тази сила, с този поглед, с това вкоренено в мен чувство на носталгия. Сувенирите на Кукер БГ са създадени не за чужденци, а за българи, които се чувстват като чужденци.
За българи, които усещат носталгия по корена си, по миналото си, по културата и историята си.
Кукер БГ е марка, вдъхновена от носталгия.
Вярвам, че като народ имаме нужда от носталгията. Тя е единственото чувство, което може да ни обедини и изчисти от ненужните неща. Единствено чувство, с което общуваме без да има нужда да си говорим. Чувството, което споделяме всички, когато сме навън.
Живеем разделено, на малки вътрешни лагери. Влизаме в спорове за най-малките исторически подробности и преобладаващите ни емоции са негативни. Живеем в сравнително малка държава с ресурси, които да удовлетворят нуждите ни и тази достъпност на всеки до всичко ни предразполага да нямаме нужда от обединение, защото всеки може да оцелява поотделно. Затова и всеки това прави. Формираме малки социални групи, в които се чувстваме комфортно и при всеки спор или възлова тема се капсуловаме, без да търсим път един към друг.
Въпреки всичко имаме изключително много общи неща, които сякаш сме забравили. Има много неща, които ни свързват и които не можем да отречем. Неща, като територия, език, обичаи, жаргон, природа, история и т.н.
Смятам, че носталгията е онова липсващо звено, което може да ни обедини като народ. Считам силата на носталгията за единственото нещо, което може да преодолее вечната ни нужда да се делим. Казвам това, защото усетих как това се случва в мен. Със съзнание на чужденец и душа на българка, носталгията се оказа единствената сила, която успя да обедини тези две крайности в мен.
Кукер БГ цели да припомни и овековечи някои от тези неща под формата на изкуство. Всяка рисунка е плод на лично творчество, вдъхновена от силата на носталгията и цели да припомни на всеки един българин, че общите неща ни обединяват!
