Преди да започна с размишленията си, изпитвам необходимост да се разгранича от всякакви крайни тълкувания запатриотизъм, национализъм и всеки вид -изъм на идентичността. Прекалено далечно ми е да се фанатизирам в тазинасока и също така смятам, че е крайно изтощително да се влиза в тези политически крайности. Пиша това, зада споделя собствената си пътека към родолюбието и как, поемайки я, се почувствах себе си. Не ангажирам никогос мнението си, нито имам желание да излагам „факти“. Споделям лична история, въз основа на която практическисе оформи мнението ми, че допирът до корена ни е допир до самите нас.
Без да претрупвам с излишни подробности, накратко ще кажа, че дълго време живях с убеждението, че нашатаистория е нищожна, в сравнение със световните истории на Англия, Франция, Испания, Русия и т.н. Преди да сенамръщите, имайте предвид, че от 12г. възраст аз живея извън България. Кой да ми покаже любовта къмБългария? Прекрасните ни гурбетчии, с които се сблъсках като дете? Които ме научиха да бъда крайнопредпазлива, когато се запознавам с българи извън България. Нещо, което много отделя от вътрешното усещане забългарския корен, е езика. В момента, в който в по-голямата част от деня говориш на друг език, неминуемопроменяш вътрешния си ритъм. Запазих нивото на езика си благодарение на майка ми, защото с нея запазих изцялообщуването си на български. Освен това има и нещо друго – когато си живял изключително бедно и тежко вБългария, и заминавайки навън усещаш колко по-спокойно и по-добре живееш, неминуемо за някакъв период сегуби милото усещане към родината. Кой бяга от хубавото?
В последствие нещо ме дръпна назад. Въпреки хубавата работа, кариерното развитие, многото възможности. Нещоси ме дръпна. Но, за да бъда напълно честна със себе си, ми отне 5 години да го усетя. Знаех, че е там, знаех, че е вмен, но не го разбирах. Западно оформеният ми ум не разбираше нелогичното съществуване на ината в душите нахората в България. И това ми пречеше. Дойдох с надежди да развивам бизнес, да съхранявам българския дух и дадам каквото мога на България. Но колкото и чудесно да звучеше, на практика нямаше как да се случи докато.. нечувствах българския си корен.
..защото коренът зарежда. Поредна година отдавам времето си на изучаването на нашите билки и честно казаноот тях научих много. Билката е интелигентно растение, то лекува тялото по начин, по който никое друго нещона Земята не може да го излекува, защото билка общува с тялото. Води се диалог, в който тялото казва от каквоима нужда, а билката реагира целеустремено. За целта е важно да подберем правилната билка и да поемамеколичества, които да не вредят на тялото ни. Защото макар и с добри намерения, всичко в прекалени количествавреди. Билките растат в различни региони, в зависимост от климатичните условия, пчеличките и най-вече отпочвата. Защото от там те черпят всичко онова полезно, което складират и после дават на нас. И както дървото наживота формира почти пълен кръг с корена, стеблото си и короната с плодове и листа, която докосва земята, такаи билките затварят цикъла на своето съществуване, като ни лекуват с вещества от почвата, от която сапроизлезли.
Това е процесът на родолюбието. Поне за мен. Докосването до корена ни ни дава полезни вещества (под форматана емоции и усещания), които са лековити както за нас, така и за всеки, който се докосне до нас. И тук излизаме отматериалните понятия и навлизаме в зоната на енергийния обмен между корена ни и самите нас. Както билкитеобменят вещества с почвата, така ние извършваме енергиен обмен с корените си. И няма никакво значениедали живеем на 10 хиляди км от България или живеем тук, усещайки корена в себе си, ние се зареждаме.
Какво имам предвид под зареждане? От личен опит ще споделя отново. Когато спрях вътрешно да отхвърлямвсичко, което не приемам тук.. когато вътрешно спрях да се боря с ината на хората, с нелогичните действия, сограничените от моя гледна точка мисли.. когато спрях да упорствам, а да приемам, тогава сякаш душата ми сеотвори и в нея нахлу едно спокойствие. Пътят бе изключително дълъг, тежък, болезнен, сълзлив, трънлив,динамичен, изобщо беше истинска няколко годишна буря. Но в един момент сякаш стигнах до корена на саматамен. Видях, че това, което не приемам всъщност го намирам в себе си. Видях, че това, което отхвърлям,всъщност го намирам в себе си. Видях всичко останало и видях себе си.
Това, разбира се, не означава, че по цял ден се радвам на всички чудовищни глупости, които сътворява кой ли нетук. Разбира се, че не означава, че съм в постоянна екзалтация от всички постоянно нагнетяващите се емоции отхората. Не. Това единствено означава, че не оставям тези неща да ме разклатят до степен, в която нямам почва подкраката си.
Защото коренът прави това – стабилизира и дава сила. Бурите са там, вятърът също.
Но там съм и аз.